Постинг
24.11.2010 23:01 -
От тодорживковото време - до днес
Автор: jim101
Категория: Забавление
Прочетен: 1670 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2010 11:47
Прочетен: 1670 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 23.12.2010 11:47
Едно време (от 1982 до 1985г) имаше едно стопанско обединение което се казваше „Металхим”АД. Управлението му не се намираше в София-столицата на България, а в един малък и китен градец с много на брой чешми , в подножието на Сара планина – гр.Сопот. Това условно казано градче в онзи период бе станало магнит за работници и ученици само заради това, че в него се намираше мастодонта за производство на боеприпаси и взривни вещества - „Вазовският машиностроителен завод” В този завод се произвеждаха от неуправляеми ръчни противотанкови гранати, до снаряди за гаубици и какви ли не други бомби. Цялото това производство даваше поминък на хората от подножието на Стара планина от Казанлък до Пирдоп.По онова време работниците изкарваха не само за хляба от прехраната си, но и за салама и за това се рояха от всички краища на страната да прииждат да работят във „ВМЗ-то”- както му викаха. Имаше си столове за организирано хранене към всеки завод, клуб по делтапланеризъм, стрелкови клуб,волейболен клуб и т.н. Организираха се състезания и първенства по различни видове спорт.
Аз като захлупен ученик , преди да измислят думата тинейджър- за тази възраст, учех в едно от училищата тогава в този град. Перспективата ми бе да работя и аз в тези заводи и да си устроя някак живота по-добре. Обаче учението беше мъка-бригади, униформи, практики и .....
Понеже не беше забранено държавата да произвежда и продава бомби,взриватели и оръжие, явно с натрупаните от печалбата пари трябваше да се направи нещо. И това нещо е най-дългият на балканите лифт от Сопот току до подножието на хижа Добрила.
След двадесет и пет години,миналата неделя ми се наложи с един приятел да се върнем по този край.Не от любов или от носталгия, а за да летим. А за да излетим ни трябваше с нещо да се качим до най-стръмният баир за излитане и тогава използвахме лифта. Така изглежда той днес.Устоял на приватизациите и политиките,на разрухата и времето.
Когато вече подготвихме планерите за излитане вниманието ми привлече и еко-тоалетната,изградена по всички правила на природните норми.
След двадесет и пет години,миналата неделя ми се наложи с един приятел да се върнем по този край.Не от любов или от носталгия, а за да летим. А за да излетим ни трябваше с нещо да се качим до най-стръмният баир за излитане и тогава използвахме лифта. Така изглежда той днес.Устоял на приватизациите и политиките,на разрухата и времето.
Денят беше прекрасен 21.11.2010г.
Когато вече подготвихме планерите за излитане вниманието ми привлече и еко-тоалетната,изградена по всички правила на природните норми.
Един от малкото топли есенни дни, който можа да събере на едно място толкова много летяши хора. И както казва един приятел всичко, което лети трябва да се уважава.От най-дребното насекомо, през пеперудите и пчелите до птиците и орлите. Защото летенето е усещане за безграничната свобода в необятното.
Деня завършва добре когато всяко приземяване приключва добре.
Поздравления за постинга.Едно наистина фантастично преживяване-като орлите...Свобода ,полет,сливане с божественото.Благородно ти завиждам за това преживяване.Аз много пъти в сънищата си съм се виждала как летя.Усещането е неописуемо.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.