На лов за помощ
                              (част  четвърта )
След оздравяването си  Гошо се превърна  от комунист  във върл  седесар и започна да плюе на ляво и дясно бившите си другари, бившите си колеги и бившата си партия.Сигурно  щото си мислеше, че като се пенсионира по болест можеше да прави каквото си иска от една страна, а може би от друга се страхуваше дали в същност новите властимащи няма да му потърсят сметка по какъв начин  се е сдобил  с вила, апартамент , кола, ранчо по времето на соца?  Но това  вече не пречеше на никой. Даже някои хора коментираха, че човека  след   инсулта  изглеждаше съвсем изперкал, но дали беше така ? Един два пъти се снима по плакатите, които разлепваха по стълбове и дувари   от различни партии за общински съветници, но в града на това никой не обръщаше внимание. Всеки си го обясняваше със задоволяване комплекса   от  подхранване на  малоценното му  его. А самият той го раздаваше  като аристократ ходейки всяка сутрин и след обед на кафе в едно от градските кафенета изтупан като царски съветник.
Обаче,
Еднин ден  входа на фабриката в която бившият Зам.директор работеше осъмна с  кутия  облепена с  етикет  върху който имаше следният надпис:
Зов за помощ
Уважаеми Колеги!
Нашият  бивш колега, който дълги години беше Зам. Директор се нуждае от спешно лечение и рехабилитация!Молим за Вашата съпричастност и помощ за неговото  възстановяване!Дарения и помощи се приемат на място.
От инициативен  Комитет с председател Веселка  Климучкова.

Всеки който минавеше през портала се зачиташе в надписа, виждаше името на изписаната председателка и изписаният  титуляр ,питаше какво е станало и като разбираше,че Гошо е получил втори инсулт от който не можеше да говори и ходи  - подминаваше  кутията.
 Хората познаваха Веселка.Познаваха и Гошо и гошовото семейство. Знаеха за Гошовите имоти подвизи и придобивки. Знаеха и коя е Веселка. Знаеха кои са Веселските имоти и кое е Веселскиното семейство. Нямаха къса памет.
А  Весела и мъжът и дълги години  бяха Гошови  саратнически приятелски семейства. Както в краденето на фабриката, така и в трупането облаги. Те  бяха стигнали  до там, че когато влизаха в църква палеха свещи за по десет лева, но дарения не оставяха. В града се знаеше, че същите  имат много  пари, но .................. Това  бяха застъпниците на Гошо пред обществото.  За това всеки който минеше покрай кутията тихомълком я подминаваше  без да остави и стотинка..............