Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2012 09:58 - До къде стига благотворителността?
Автор: jim101 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1457 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.04.2012 20:13


                              На лов за помощ
                                     (част  трета )
Когато дойдоха времената да идва демокрацията фабриката беше в подем. На този фон и политическите сътресения в страната започнаха да се развиват интересни неща.
Имаше един експериментален продукт  който  се произвеждаше под ръководството на Зам. Директора. Той беше много скъп по цени на международните пазари, защото малка доза от него беше изключително ефикасна срещу  различни болести. В звеното  за разработка бяха натрупали доста солидно количество от този продукт и очакваха с приходите  от продажбата  работниците  да си получат заплатите. Обаче! Уви!
Продукта  изчезна! Просто изчезна от охраняемия  със СОТ склад  за който отговаряше Другаря Зам.Директор и никой не си направи труда да оповести  държавните органи за случилото се за разследване и други следствени действия. Дори с невъоръжено око се виждаше, че крадливия нрав се бе проявил в ръководителя  не случайно и точно бе намерил  момента в който трябваше да стори  това зада присвои   труда  на хората. Всички знаеха  тайно извършителя на деянието,обаче липсваха пустите доказателства. Нали те същите бяха укрити от Гошовите директорски другари, щото и те вършеха същото. Крадяхакой де що може. 
Не стига това, а избутаха и заводските тоалетни.Оставиха работниците да ходят по нужда само в обедната почивка и то  където намерят. Така спестяваха и от вода  и тоалетна хартия с която трябваше да оборудват работническите клозети.
Интересна  беше Гошовата постановка.
С пресметливия си разум и позицията която заемаше Зам.-а , като избутаха кенефите в завода той събра тухлите на една газка и ги стовари на едно балканско място. Така направи  няколко курса, до като обра всичко.  На това място  Снежа беше получила наследство – земя (мераз) от баща и за вила. Сега се бе паднало на семейството да се сдобие с кът за отдих  в прохладните рилски  гори и всички в семейството ясно осъзнаваха, че е време да станат бъдещи вилни собственици или иначе казано  горски  чифликчии. Но знаеха, че тази вила трябва час по-скоро да се построи, защото откраднатите тухли   ще дойдат да си ги вземат ако не са в градеж. За няколко месеца през лятото  вилата беше готова до покрив, въпреки ,че по същите кенефни тухли още си стоеше старата вар.Това почти ги правеше   негодни за зидане щото така  изкривят стените,че  черноморските вълни можеха да изглеждат като калайдисана тепсия пред тях обаче - бяха без пари!
Преди външното  измазване вилата   приличаше на църква, а след  измазването замяса  на триетажен мезонет  с южни тераси, като  отделните нива  от вътре се съединяваха с дървени вити стълбища.  По сегашна оценка  от днешни времена   построената масивна триетажна сграда струваше най – малко около седемдесет,  осемдесет хиляди евро.
 Някой ще каже:  ‘съумял – направил, дай боже всеки му” и ще бъде прав.
Повратностите на живота баха непрдсказуеми.
От голямото крадене ли? От пуста ненаситна алчност ли? От многото натоварване ли? – на Гошо му се случи инсулт. И то го настигна  тогава когато шофираше жигулката извън града. Добре, че условните му рефлекси съвсем инстинктивно се бяха задействали  та той беше съумял да спре автомобила преди да изпусне управлението.  Това го бе спасило от тежка катастрофа. Беше  го намерил  някакъв шофьор на камион.  Изпускайки управлението на автомобила и спирайки на средата на пътното платно, жигулката беше запречила  напреки  на пътя на преминаващите коли и камиони.Това  бе накарало един от шофьорите да провери какво става и в същност  той  реално спаси  живота на Гошо.
След като го откараха в правителствена болница с хеликоптер , от завода  платиха  всички разходи по транспорта,операцията, лечението и дори направиха  дарение на болницата. А това всичко се случваше понеже Директора на същият този  завод  беше  минал веднъж по този здравен път преди години. Тогава  същия  беше получил инсулт  в чужбина и  пожела да го прехвърлят на лечение в България знаейки, че най-кадърните специалисти са в тази болница и те реално спасяват животите  най-евтино.
След  лечението, когато се върна на работа Зам.директора едвам говореше.Заваляше думите, не смееше да ходи по съвещания, оперивки и срещи.  Вече не беше онзи необуздан жребец и герест петел, който използвайки чара и хъса си се нахвърляше  на всяка кобила - респективно кокошка за онодване. Гледаше да  мине ден за ден  до аванс, от там до заплата, от там до пенсия. Медувременно  Радост  (дъщерята) порастна и  се омъжи  за една мутра.
Те  пък си  купиха апартамент в съседният  голям  град с кой знае какви пари, но заживяха там.  Тъй или иначе за времето за  което се намираме на земята всеки някак си се устройва, обаче  като дойде новата Капиталистическа система  мутрата и Радост останаха  без доходи. Той нямаше вече кой да рекетира  за да си вади хляба  и  заминаха за Испания. Някои казваха, че брат му, който беше в Англия му беше дал пари да отвори строителен бизнес в Испания.  От  там семейството  лепеха снимки във Фейса колко са добре и как той станал голям строителен предпиемач на курортни селища  по крайбрежието на Тераса ди Морено – край Барселона.  Всички  ахкаха и охкаха в знак на удивление и умиление в коментарните амбразури на страниците   как добре са се устроили.



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: jim101
Категория: Поезия
Прочетен: 194765
Постинги: 65
Коментари: 37
Гласове: 277
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031