На лов за помощ
                            (част  втора)
Но не винаги живота се развива според плановете на този или онзи. Майор Стоянов и съпругата му скоропостижно си отидоха от белият свят бързо- бързо един след друг, след заживяването на младото семейство при тях. Оставиха на младите  огромния апартамент обзаведен по последна социалистическа мода, но така и не можаха да видят внучката им  която Снежа роди веднага след постъпването на работа в завода  по разпределение.
От друга страна младото семейство беше стъпило на краката си, защото имаше добре платена  работа в развиващо се социалистическо предприятие, жилище и всички работнически придобивки на социалистичекият труд.
След няколко години когато вече Радост (пъртвородното дете) на Снежа и Гошо навърши шест годинки и започна действие на обогатяване по  схемата, семейството прехвърли нотариално собствеността на жилището в което живееха на невръстната предпървокласничка  родителите кандидатстваха за ведомствено такова пред проф-комитета на завода. Всички  работници и дори хора от града знаеха за далаверата която предстоеше да реализира семейството донасяща им нова жилищна изгода, но Гошо, като буден и хитър граовец  предварително и солидно бе подсигурил гърба си нещата да се подредят така както иска, като за това   бе станал  тайно партиен член. Никой не смееше  да му каже - копче. Междувременно това членство му отвори  много врати. По партийни събрания ходеха с  другарите  от елита: директори и зам. директори по обучения,семинари и командировки в западни страни, където други работници и специалисти  (недругари) неможеха да припарят. От една страна така онези (елитните) се опознаваха, от друга страна взаимно се сплотяваха  в управлението и когато дойде времето Гошо стана    заместник директор на внедрителско звено или т.н. База за развитие. Това беше самостоятелна  административна и финансова структура в предприятието и позицията замесник директор беше много висока в йерархията с реципрочно висока заплата . Имаше си собствен кабинет,компютър, диван,секретарка, факс и представителни разходи. А Снежа понеже беше алчна за пари, които все не и стигаха започна да работи и като учителка по биотехнология в градската гимназия .
Сериозно се справяха в живота двамата вишисти и трупаха ли трупаха придобивки.
Купиха си кола.Тъмно жълта. Нова. От онези жигулета, които бяха лади ВАЗ 2104. И тъй като произхода на другаря Гошо все пак беше селско – работнически  той возеше с автомобила Снежа до едно място за копане около града  което наричаше „Ранчо” . Там подържаха кондицията си на чист въздух и слушане на песента от пойните птици, а също поради липсата на модерни съоръжения за фитнес така подържаха мазната си мускулатура измъчвайки мотиките чрез системното им забиване  в земята приличащо на копане.Това все пак беше не толкова за извличане на някакви земеделски придобивки  колкото за сплотяванена семейството. Защото файдата от това „Ранчо” беше колкото да направят двадесетина компота от   череши  и три-четири буркана трушия. А трушията свършваше бързо зимата понеже беше добро мезе за вечерната  ракия на семейството.Консумацията ставаше  всяка вечер след работа и дори в почивните дни. Това бе почивката и разпускането.
Опиянен от поста си Зам.директора почти не стъпваше по мраморните подове на сградата в която се намираше  База за развитие и внедряване. Направо летеше.  Когато летеше излъчваше енергия и власт от високото. Понеже си падаше малко по „тънката част”,жените му се лепяха като мухи на мед. Диванчето в кабинетa му следобед  никога не изстивашe, т.е. не оставаше празно от към женски кълки. Еле някои колежки така си падаха по мъже имащи позиция, че дори се редяха на опашка  един по един да излагат производствените си проблеми и чакаха прием с часове.  Но това не беше притеснително за никой щом можеше в чакане пред кабинета на зам.директора да ти мине работното време,а като за това ти плащаха - защо тогава да не чакаш. Пък може и да получиш и някое благоразположение. Знаеше  ли човек?
По това време беше модерно да има опашка и да се редиш на нея.
 Я опашка за книги, я за банани и маслини, я за обувки, важното е да се наредиш и все някога ще ти дойде реда. Обаче една  колежка „изпищя” . Изпусна си нервите след едно от посещенията в късния следобед  пред  чакащите като се разкрещя, че ще съди  Зам.- а -  прелюбодеец,  защото не и давал пари за аборт. Тази сага беше тема номер едно в заводските новини поне два месеца. Едни невъзмутимо цъкаха с език и укоряваха женицата, други с радостно злорадство  чакаха да влязат под кожата на зам.директора замествйки напусналата  и вкусвайки от властта му  да се насладят на сигурността която излъчваше. Всички жени търсеха сигурността. За едни тя беше в хората с високи обшествени постове, за други в  хората ръководещи предприятия, за трети в хората с много пари. Но така или иначе тези хора от която и да е от гореизброените категорий  секса винаги беше безплатен и това беше същността . Всяка жена се самозалъграше, че сигурността е в постовете, властта и  парите, а това правеше в същност самият секс  безплатен., т.е. по любов, но на места и без романтика.
Любка – така се казваше невестата дето и предстоеше да абортира от  Зам-а.  Напусна фабриката и изчезна от полезрението на хората. Понеже беше семейна със мъж и едно дете някак си реши да понесе срама си от стореното сама, но нейното място не остана свободно. И не само това.
Гошо така се развихри, че  не остави жена от която да не си е поискал, а която му бе отвърнала  и му беше дала  той вече я бе вербувал с по-висока заплата и по-високо положение в иерахията на фирмата. По този път социалистическите работнички   повишаваха заплатите  си и на една голяма група жени явно им личеше  привилигированото положение в предприятието. Не само по смяната на тоалетите прическите и бижутата, а най-вече по самочувствието.
Снежа естествено знаеше за подвизите на съпруга си, но след като бе осигурена материално  тя също не даваше вид, че  я интересуват клюките които хората разправят или събитията ставащи на гошовата работа.