Постинг
01.04.2012 10:59 -
До къде стига благотворителността?
Автор: jim101
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2012 20:03
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 17.04.2012 20:03
На лов за помощ
(част първа )
Имаше едно време един човек и вероятно още го има, който като студент се ожени и завърши заедно със съпругата си биология в Пловдивския. Гошо се казваше.Обаче биологията е особена наука и тъй като той беше селско момче от граовско,спасението бе жена му.Тя се водеше гражданка от малко планинско градче. Една такава наконтена кикимора, на която никога човек не бе виждал истинското лице ,не защото бе многолика, а защото по него имаше с килограми разни мазила,сенки, грим и помади. Песпективата на момчето-мъж – студент беше като завърши висше да бъде учител по биология в съседно на неговото село като показва на учениците разрязани жаби с изкормени черва, консервирани в стъкленици пълни с формалин или да обяснява що е венчелицчета, пъпкуване и т.н. Същевремено с това трябваше да изминава 17 км път от своето село на отиване до училище и още толкова на връщане, къде пеш, къде с колело,къде с кола само за едната скромна учителска надница. Най – близката бензиностанция бе чак в областният град на 50км. Едно зареждане с бензин на колата излизаше „дявол на магаре.” При тази ситуация оставаше да се пренесе да живеят със съпругата при майка му и баща му в една керпичена селска къща на горният етаж. Етажа беше отделен чрез външо стълбище , а по калдаръмена пътека през градината се стигаше до дворна тоалетна или тъй нареченият нужник. Пиша КАЛдъръмена , защото почти през цялото време на годината пътеката все си беше в кал.Няма зиме – няма лете. Кал до глезените, а поякога и до колене.Това караше майката и бащата на студента да газят калта с рязаните си гумени шушони,като оставят следи от подметки в пихтиестатта суспензия и да се спасяват за да не паднат в локвите на двора, стъпвайки на някой по-висок камък от наредения кълдаръм. Въпросния нужник пък от своя страна беше отдалечен до нещо като баня затопляща се от бойлер на дърва, един вид самовар,но не за чай, а за къпане. Налагаше се този който излезе от банята да налузи галошите и ако е мъж, да се препаше с кърпата през кръста, а ако е жена да я увие на главата си. В първия случай, това се правеше за да прикрие мъжа срамотийте си, на които някои викаха достоинство,за да не го види през плета комшийката. Във втория случей жената правеше това зада си изсуши косата преди да влезе в къщата така, че скришом да я види комшията през плета и да и се порадва на прелестите.
Това очакваше младото семейство Гошо и Снежа.
Етаж в граовска къща, без цетен телевизор „Рубин” или „Електрон”, без холова гарнитура, само с един ВЕФ, който си го бяха купили с парите от годежа.
В онези времена имаше някакъв обществен строй дето едни ръководители на държавата внушаваха на народа в държавата, че съвкупноста от хора и отношения по между им представлявали – общество, а строя му викали социалистически. От там като бял ангел дойде спасението на семейството Гошо и Снежа.
Изпратиха на младото студентско семейство искане за разпределение чрез университета в едно предприятие в градчето на Снежа. То предприятието беше мръсно и неугледно, обаче имаше работа за двамата по стециалността, защото държавата беше решила да развива модерните за онези времена приоритети, един от които беше биотехнологоята. А биотехнологията без биология не става. Нали коренът им е общ – все е с био.....
Сложен приоритет! Привилегия само на богатите страни! Управниците на държавата бяха решили да развиват този приоритет или тази приоритета (думата е изразена в женски род) и трябваше да почнат от някъде. За онези времена се водеше, че „човешкият фактор е решаващ във всичко” като основа на това дето е всичкото се считаше - човека . За биотехнологията -почнаха от биолозите.Това бе късмета на Гошо и Снежа.Пратиха им покана за разпределение по специалността за работа в завода. Най- общо казано работата беше айлякчийска.Нагряване на йозета и правене на разсеви и посеви в петрита върху агар и т.н.,ама по специалността. Нали това беше същността на студендтването. Хората казваха „учи мама – да не работиш” и двамата студенти с пълна сила спазваха това правило.Така можеше да карат до пенсия и дори след като се пенсионират пак същото можеха да работят , защото работата беше - „потни вода да не пият, зада не настинат !”
С годините се разбра същността на късмета, за разпределението им в завода.Баща на Снежа беше бифш военен и настоящ пенсионер. Военните там където ги местеха получаваха жилище, Снежа беше отгледана в един огромен апартамент от около 200 квадрата във военните блокове пълен с желязна военна дисциплина. И тъй като майор Стоянов (баща и)беше командир на полка в града и задължително комунист от онова време,чрез връзките и приятелството си с Обласният секретар на партията беше спретнал разпределението на семейството уж случайно, а нарочно от бащинска гледна точка ,т.е. любимото му дете да е близко до него, та даже и в къщата му,пък нека и зетя да е с нея.”Ще се търпим някак !”- Разсъждаваше чинно майора, само да е за тяхно добро.
Ясни бяха нещата на майор Стоянов още от мига в които дъщеряму му каза, че ще се омъжва за Гошо и защо го прави и къде отива, обаче бащино сърце не трае и реши че е по-добре да вземе младите под крилото си. Може и да му пречат в големия апартамент но няма да остави бъдещата си внучка или внук да израснат в граовската кал като африкански хипопотами, както това бе направил сват му със зета. Намираше и лека вина у себе си, защото военните привички и формираните строеви рефлекси пряко се отразяваха и в семейството му.Той винаги държеше всеки и за всичко да си има час.По часовник ставаха.По ред влизаха в банята,По часовник се обличаха.По часовник закусваха,обядваха и вечеряха. А Снежана от дете до като не стана студентка и не се отдели от него имаше вечерен час. И когато накрая тръгна да завършва още не намерила и не изживяла любовта си в живота трябваше да се омъжва за Гошо скоростно.Той и бе първият и последен жених понеже бебето вече беше на път. Добре, че все пак това се случи в последната година на следването им. За това Майора съсредоточи всички усилия да привлече маладите към себе си с едничка мисъл мъжделееща някъде в главата, че на старини все ще има някой който е около него да го гледа.
(част първа )
Имаше едно време един човек и вероятно още го има, който като студент се ожени и завърши заедно със съпругата си биология в Пловдивския. Гошо се казваше.Обаче биологията е особена наука и тъй като той беше селско момче от граовско,спасението бе жена му.Тя се водеше гражданка от малко планинско градче. Една такава наконтена кикимора, на която никога човек не бе виждал истинското лице ,не защото бе многолика, а защото по него имаше с килограми разни мазила,сенки, грим и помади. Песпективата на момчето-мъж – студент беше като завърши висше да бъде учител по биология в съседно на неговото село като показва на учениците разрязани жаби с изкормени черва, консервирани в стъкленици пълни с формалин или да обяснява що е венчелицчета, пъпкуване и т.н. Същевремено с това трябваше да изминава 17 км път от своето село на отиване до училище и още толкова на връщане, къде пеш, къде с колело,къде с кола само за едната скромна учителска надница. Най – близката бензиностанция бе чак в областният град на 50км. Едно зареждане с бензин на колата излизаше „дявол на магаре.” При тази ситуация оставаше да се пренесе да живеят със съпругата при майка му и баща му в една керпичена селска къща на горният етаж. Етажа беше отделен чрез външо стълбище , а по калдаръмена пътека през градината се стигаше до дворна тоалетна или тъй нареченият нужник. Пиша КАЛдъръмена , защото почти през цялото време на годината пътеката все си беше в кал.Няма зиме – няма лете. Кал до глезените, а поякога и до колене.Това караше майката и бащата на студента да газят калта с рязаните си гумени шушони,като оставят следи от подметки в пихтиестатта суспензия и да се спасяват за да не паднат в локвите на двора, стъпвайки на някой по-висок камък от наредения кълдаръм. Въпросния нужник пък от своя страна беше отдалечен до нещо като баня затопляща се от бойлер на дърва, един вид самовар,но не за чай, а за къпане. Налагаше се този който излезе от банята да налузи галошите и ако е мъж, да се препаше с кърпата през кръста, а ако е жена да я увие на главата си. В първия случай, това се правеше за да прикрие мъжа срамотийте си, на които някои викаха достоинство,за да не го види през плета комшийката. Във втория случей жената правеше това зада си изсуши косата преди да влезе в къщата така, че скришом да я види комшията през плета и да и се порадва на прелестите.
Това очакваше младото семейство Гошо и Снежа.
Етаж в граовска къща, без цетен телевизор „Рубин” или „Електрон”, без холова гарнитура, само с един ВЕФ, който си го бяха купили с парите от годежа.
В онези времена имаше някакъв обществен строй дето едни ръководители на държавата внушаваха на народа в държавата, че съвкупноста от хора и отношения по между им представлявали – общество, а строя му викали социалистически. От там като бял ангел дойде спасението на семейството Гошо и Снежа.
Изпратиха на младото студентско семейство искане за разпределение чрез университета в едно предприятие в градчето на Снежа. То предприятието беше мръсно и неугледно, обаче имаше работа за двамата по стециалността, защото държавата беше решила да развива модерните за онези времена приоритети, един от които беше биотехнологоята. А биотехнологията без биология не става. Нали коренът им е общ – все е с био.....
Сложен приоритет! Привилегия само на богатите страни! Управниците на държавата бяха решили да развиват този приоритет или тази приоритета (думата е изразена в женски род) и трябваше да почнат от някъде. За онези времена се водеше, че „човешкият фактор е решаващ във всичко” като основа на това дето е всичкото се считаше - човека . За биотехнологията -почнаха от биолозите.Това бе късмета на Гошо и Снежа.Пратиха им покана за разпределение по специалността за работа в завода. Най- общо казано работата беше айлякчийска.Нагряване на йозета и правене на разсеви и посеви в петрита върху агар и т.н.,ама по специалността. Нали това беше същността на студендтването. Хората казваха „учи мама – да не работиш” и двамата студенти с пълна сила спазваха това правило.Така можеше да карат до пенсия и дори след като се пенсионират пак същото можеха да работят , защото работата беше - „потни вода да не пият, зада не настинат !”
С годините се разбра същността на късмета, за разпределението им в завода.Баща на Снежа беше бифш военен и настоящ пенсионер. Военните там където ги местеха получаваха жилище, Снежа беше отгледана в един огромен апартамент от около 200 квадрата във военните блокове пълен с желязна военна дисциплина. И тъй като майор Стоянов (баща и)беше командир на полка в града и задължително комунист от онова време,чрез връзките и приятелството си с Обласният секретар на партията беше спретнал разпределението на семейството уж случайно, а нарочно от бащинска гледна точка ,т.е. любимото му дете да е близко до него, та даже и в къщата му,пък нека и зетя да е с нея.”Ще се търпим някак !”- Разсъждаваше чинно майора, само да е за тяхно добро.
Ясни бяха нещата на майор Стоянов още от мига в които дъщеряму му каза, че ще се омъжва за Гошо и защо го прави и къде отива, обаче бащино сърце не трае и реши че е по-добре да вземе младите под крилото си. Може и да му пречат в големия апартамент но няма да остави бъдещата си внучка или внук да израснат в граовската кал като африкански хипопотами, както това бе направил сват му със зета. Намираше и лека вина у себе си, защото военните привички и формираните строеви рефлекси пряко се отразяваха и в семейството му.Той винаги държеше всеки и за всичко да си има час.По часовник ставаха.По ред влизаха в банята,По часовник се обличаха.По часовник закусваха,обядваха и вечеряха. А Снежана от дете до като не стана студентка и не се отдели от него имаше вечерен час. И когато накрая тръгна да завършва още не намерила и не изживяла любовта си в живота трябваше да се омъжва за Гошо скоростно.Той и бе първият и последен жених понеже бебето вече беше на път. Добре, че все пак това се случи в последната година на следването им. За това Майора съсредоточи всички усилия да привлече маладите към себе си с едничка мисъл мъжделееща някъде в главата, че на старини все ще има някой който е около него да го гледа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
